Колко важна е Луната за земеделието

автор При-Родното

Оказва ли влияние Луната върху растежа на растенията и върху земеделието като цяло?

Знанията за връзката между развитието на растенията и хода на Луната са стари колкото човечеството. Свидетелства за това са правилата за селскостопанска дейност, датиращи от времето между 4000 и 2000 г.пр. Хр. – тогава халдейците и египтяните създават астрономията. Плиний Стари събира знанията и опита на своето време и оставя на идните поколения многобройни данни за селскотопанската дейност. Между тях има и правила за съобразяване с фазите на Луната. Днешните сбирки от земеделски правила съдържат много противоречиви твърдения и отчасти са плод на суеверие. В рамките на хронологията на развитието науката е посветила внимание и на изясняването на тези взаимоотношения.

 

Дървета се секат при намаляваща Луна

 

Немалко правила от древната мъдрост остават валидни и до днес. Едно от тях е кога трябва да се секат дървета. В редица области на Австрия и Швейцария се е смятало, че дървета за строеж трябва да се секат само при намаляваща, а не при увеличаваща се Луна.

Научните изследвания на Ян (1982 г.) върху смърчовете и на Леон и Барио (1987) върху елите доказват, че дървоядните червеи нападат повече отсечените при пълнолуние дървета, отколкото отсечените при новолуние.

Подобна връзка се открива и при културните растения. Според едно правило в региона Сан Аугустин, Колумбия, царевицата се сее най-малко осем дни след пълнолуние – в разрез с общото правило културите да се сеят или садят при нарастваща Луна. Целта на тази мярка е намаляване до минимум на евентуалните щети. Правилото има смисъл, защото жизненият цикъл на царевичния вредител Heliothis spec. показва зависимост от фазите на Луната, а именно по-активно снасяне на яйца при новолуние.

 

Значението на лунните ритми за развитието на растенията

 

През лунните фази върху Земята се отразява различно количество светлина, което оказва влияние върху времето, когато разцъфват растенията през късия, съответно през дългия ден. Още през 1935 г. Гертнер и Браунрот наблюдават ускоряване на ечемика, пшеницата и къклицата и забавяне при соята и овеса под влияние на лунната светлина.

Стимулирането на кълняемостта чрез лунна светлина има директно практическо значение. Хартман и Незадал (1990 г) препоръчват последната обработка на почвата и засяването да се извършват през безлунна нощ, за да се ограничи покълването на плевелите, които се отнасят към кълнящите на светло растения. Този начин на засяване може да има особено значение в биологичното земеделие, където борбата с плевелите създава значителни проблеми.

Влиянието на Луната не се дължи само на светлинното и въздействие. Много от изследванията са проведени при изключване на светлината, като всички други условия остават постоянни.

 

Действие на топлината

Скоростта на растежа зависи от топлинните условия. При студено време растенията се развиват по-бавно, отколкото при топло. Зависимостта на растежа от температурата невинаги е еднакво силна, а се променя с периодите на Луната, както доказва Абрами през 1972 г, изследвайки седем различни диворастящи растения в ботаническата градина в Падуа. При пълнолуние растенията са по-независими от външната температура, докато при новолуние растежът е тясно обвързан с температурата.

 

Влияние на пълнолунието

 

Голямата част от експерименталните трудове за влиянието на Луната върху развитието на растенията са вдъхновени от твърденията на Щайнер в „Курс по селско стопанство” (1924). В тях ученият изтъква особената роля на пълната Луна и посредническата роля на водата в почвата. Твърденията му са потвърдени от Колиско (1933 г.), който провежда многобройни опити със засяване на различни култури. Оказва се, че засяването 5 до 2 дни преди пълнолуние обещава по-високи добиви и по-добро качество.

 

 

Изследванията на Мария Тун

 

Мария Тун открива, че в сидеричната обиколка на Луната се крият нови възможности за земеделеца и градинаря да стимулира и ускорява растежа на културите. За да създаде своята схема, Мария Тун разделя дванадесетте съзвездия от зодиака на четири групи, които са от особено значение за елементите земя, вода, светлина и въздух, както и топлината в областта на жизнените процеси. При това разпределение се получават много особени връзки с добивите от културните растения.

 

Нови експерименти за проверка на лунните ритми

Новите експерименти с шест различни културни растения, проведени от Шпис (1990, 1930), почиват върху многобройни изследвания, при които резултатите от опитите са сравнени за период от няколко години и са изследвани за въздействието на различните лунни ритми. Видимо намаляване на добивите се наблюдава, когато репичките се засяват по време на пълнолуние в съзвездието Везни. Най-високи добиви се получават при засяване в съзвездието Козирог. Резултатите от проведените опити с моркови също са еднозначни. Средно за три години засяването на моркови при положение на Луната в съзвездието Дева дава най-добрите добиви.

Паралелно с това е проведен експеримент при картофите. Оказва се, че растенията, засадени при нарастваща Луна, дават най-малки добиви. Опити за засяване на зелен фасул, провеждани в продължение на четири години, показват, че изследваните растителни видове реагират различно на отделните лунни ритми.

Всеки градинар, решил да се води по данните на Мария Тун, трябва да записва грижливо всяка процедура и да наблюдава внимателно и критично. Ритмичните процеси в земните организми и в безкрайния Космос са ни почти непознати, но това не бива да ни спира да използваме изложените тук накратко възможности за нашите биодинамични експерименти.

Коментирайте

Търсене за

Популярни етикети

Търсене за

Популярни етикети