Алкално-киселинен баланс

автор При-Родното

Алкално-киселинният баланс се определя от химичните съединения, които реагират като киселини и съдържат водород (H) и тези химични съединения, които реагират като основи и съдържат хидроксилна група (HO). И двете трябва да се намират в баланс в организма. Когато се срещнат една киселинна и една алкална молекула, се образува една молекула сол, от която организмът няма нужда и я изхвърля. Напр. хлорът има изключително киселинна и агресивна молекула. Когато се съедини с натрий (= алкална молекула) се получава безопасно химично съединение – натриевият хлорид.

Киселинни и алкални минерали

Буферните системи в организма трябва да работят добре, за да могат да регулират колебанията между киселините и основите в метаболизма. Има киселинни минерали като сяра, фосфор, хлор, флуор и йод. Алкални минерали са натрий, калий, калций, магнезий и желязо. Алкални минете минерали спадат към детоксикиращите минерали. Те съставят хранителните режими с натурални храни и трябва да присъстват във всяка клетка, за да извършват важни неутрализиращи процеси. Така например недостигът на магнезий и калций променя мускулните контракции. Недостигът на желязо влошава преноса на кислород до клетките и затруднява снабдяването на организма с енергия.

Обмяна на веществата

Животът на тялото ни представлява обмяна на веществата, т.е. организмът се намира в непрекъснат процес на създаване и разрушаване, а за всички процеси тялото се нуждае от енергия. Необходимите за това елементи се набавят с храната. При преработката на тези елементи се образуват различни вещества, включително киселини. По принцип тялото е в състояние да транспортира и изхвърли тези вещества. За тази цел организмът използва най-различни буферни механизми, за да поддържа алкално-киселинен баланс. Малките киселинни частички възникват в клетките на тялото, преминават през съединителната тъкан в кръвта и се изхвърлят чрез бъбреците или се издишват чрез белите дробове.

deutsche journalisten dienste Bild: 29519

Положението става критично, когато в рамките на по-дълъг период се натрупат прекалено много киселини, а организмът се пренасити с тях и не е в състояние да ги изхвърли достатъчно бързо. Така буферните системи се оказват пренатоварени. И тогава мускулите и костите се явяват помощно средство за това да се запази този буферен капацитет в кръвта. В този стадий, наречен ацидоза или повишена киселинност, все още не настъпват никакви клинични симптоми, а pH на кръвта е във физиологичната норма. pH или водородният показател е измерител на киселинността или алкалността на даден воден разтвор. Постоянните стойности на pH в клетките, органите и в кръвта е от жизненоважно значение. Ако се появят отклонения, от това страдат цели процеси на обмяната на веществата. Всяка от телесните ни течности има определено pH ниво, при което функционира най-добре. Ако не се смятат стомашните сокове и някои други, повечето от най-важните ни течности и тъкани трябва да бъдат леко алкални. Кръвта например има леко алкална стойност на pH – между 7,3 и 7,4, също като морската вода. Ако pH на кръвта падне под 7,1 или се повиши над 7,5, веднага се появяват тежки симптоми на дисбаланс и ако равновесието не се възстанови бързо, изходът е фатален.

Повечето форми на вътрешна интоксикация причиняват ацидоза. Прекомерното количество киселинни остатъци в кръвта и тъканите потиска имунната реакция, нарушава метаболизма, пречи на храносмилането и усвояването, създава благоприятна среда за гъбични и бактериални инфекции и причинява всякакви изменения в биологичните функции.

Балансът на pH в целия човешки организъм има важно влияние върху функциите на органите.

Коментирайте

Търсене за

Популярни етикети

Търсене за

Популярни етикети