Колко струва щастието?

автор При-Родното

В тази материалистична епоха и в забързания си живот ние някак-си сме възприели идеята, че ни трябва по много от всичко, за да бъдем щастливи. Въобще не разбираме, че когато материалните удобства и сигурност станат най-важното за нас, вътрешният ни живот започва да линее. Привързвайки се към пари, притежания и светски неща, ние засилваме егото си, вътрешният ни фокус или равновесие отслабват и постепенно се отдалечаваме от това, което сме. Така губим душевния си мир и вместо това – обсебени от нашите притежания и амбиции – ставаме неспокойни и напрегнати.

Опитвайки се винаги да пренебрегне абсолютната реалност на това, че сме преходни, умът ни се самозаблуждава, като се стреми да е зает, опитва се да натрупа повече богатство, повече власт или повече от онова, което най-много обича. По този сценарий лесно можем да се превърнем в работохолици и се държим като щраус, заровил главата си в пясъка.

В опитите си да открием щастие в неща извън нас дотолкова сме усложнили живота си, че няма връщане назад. Позволили сме на комерсиално ориентираните средства за масова информация да промият мозъците ни, създавайки изкуствени потребности, които всъщност нямаме. Постепенно сме се формирали под въздействието на фалшивия рай на телевизионните реклами и сме попаднали безразсъдно в техните примамливи капани.

Средствата за масова информация – лицето на човешката алчност – са заменили духовните ни ценности с материални идеали. Консуматорството диктува начина ни на живот. Пазаруването е станало заместител на вътрешните ни преживявания, а моловете са новите места за поклонение. А колко ризи можем да облечем за един ден? В колко стаи можем да спим през нощта? Дори ако успеем да придобием материални неща, представляващи върхът на социалното положение, какво ще направим, ако открием, че все още не сме щастливи. Дали няма да се окажем в положението на кучето, което бясно преследва кола, докато не я настигне, но открива, че не знае какво да прави по-нататък?

Алчността и безжалостното преследване на лично удоволствие втвърдяват човешкото сърце разпиляват ума и пропиляват скъпоценнна енергия. Ние сме повишили жизнения си стандарт, но за съжаление стандартът ни за удовлетвореност не го е последвал, въпреки че имаме много повече, отколкото ни е нужно. Ако се замислим, ще разберем, че не ни е необходимо толкова много. Нуждите ни не са чак толкова много. Животът е много прост. Ние сме тези, които го усложняват. Колкото повече притежаваме, толкова повече сме притежавани. Колкото по-малко притежаваме, толкова по-малко сме притежавани.

А колко струва щастието?

Щастието се крие не в богатството и притежанията, а в доволното сърце. И богат е не този, който има най-много, а който е щастлив с онова, което има.

 

Коментирайте

Търсене за

Популярни етикети

Търсене за

Популярни етикети