Мечтите и знаците – притча за пропуснатите възможности

автор При-Родното

Бог може да се появи по различен начин пред нас. Важно е не това, а как бихме реагирали ние в дадената ситуация. Защото това може да промени живота ни… или той да продължи, както преди. От нас зависи.

* * *

Веднъж се разхождах в парка. Главата ми гъмжеше от мисли за работа, битовизми, въртяха се планове за днес, утре, за другата седмица. Стигнах до една пейка и седнах за малко. Скоро белобрад старец се приближи и седна до мен на пейката. Поздрави ме:

– Добър ден! – рече той.
– Добър ден! – отвърнах аз.
Помислих си: „Дано да не продължи да ми говори.“

– Виждам, че си замислен. Искам да ти разкажа една история. Няма да ти отнемам много от времето, но смятам, че ще е интересно да я чуеш.
– Добре, разкажи ми – отвърнах аз.
„Какво пък толкова би ми разказал?“ – си мислех, докато го оглеждах подозрително.

– Живял някога един човек, ще го наречем Александър – започна старецът. –Той имал само три мечти – да работи в голяма корпорация като мениджър, да срещне любовта на живота си и да стане известен. Александър имал насрочено интервю за мечтаната работа в една от най-престижните фирми в града. Бил студен и снежен февруарски ден. Бързайки към интервюто, решил да мине напряко през един парк. Там до една от алеите в снега бил паднал един възрастен мъж. Александър помислил, че човекът е пиян, и го подминал, без да се поспре и да му помогне. Не закъснял за интервюто, но то не минало по очаквания начин и той не получил тъй бленуваната работа.

Няколко месеца по-късно, в един слънчев юлски следобед, Александър минавал през площада на града. Имало карнавал. Толкова много хора с различни костюми и маски. Поспрял се да погледа този панаир на суетата. Александър бил красив мъж, млад, атлетичен, харизматичен. До него се приближила една жена с прошарена коса и с маска на вещица. Поздравила го, усмихнала му се и го попитала как се казва. Той не и обърнал внимание, а само бързал да я отмине и да се прибере. И така продължил по пътя си.

Минали още няколко месеца. Било златна есен. Александър седял на пейка в парка, точно както и ти, вглъбен в собствения си свят и проблеми. На пейката до него седнала една млада дама. Видимо била много разстроена. Тя плачела. Но на Александър не му било до чуждите премеждия и проблеми и побързал да стане от пейката и да се премести на друга пейка.

– Много хубави истории! – казах аз, като всъщност се надявах това да е краят, а стареца да си тръгне.
– Не си чул най-интересното. – продължи старецът. – Няколко дни след като Александър се явил на интервюто за мечтаната работа, четейки сутрешния вестник, попаднал на статия за собственика на компанията, в която бил кандидатствал. Видял снимката му и бил много изненадан, че човекът от снимката във вестника бил именно човекът, паднал в снега в парка. Същият този човек, когото Александър подминал, докато бързал за заветното интервю.

Спомняш ли си разказа за юлския карнавал? Няколко дни след това една красива млада дама поздравила Александър на спирката на автобуса. Той усетил някакво привличане, не го напускало чувството, че я познава от някъде. Очите й му говорели нещо, но така й не си спомнил коя е тя. Докато се качвал в автобуса, извърнал глава да я огледа за последно – тя тъкмо ровела в чантата си, а от там се подавали прошарена перука и маска на вещица.

Сигурно вече се досещаш, че и срещата на Александър с плачещата жена в парка не е никак случайна. Тази жена била известна писателка. Една година след срещата им тя написала книга, която в последствие станала бестселър. В нея дори описва случката в парка и как едно непознато момче изслушва трагедията, която я сполетяла – как загубила бъдещия си съпруг в автомобилна катастрофа.

Истината е, че „съдбата“ била подредила обстоятелствата така, че Александър да може да сбъдне трите си най-съкровени мечти. Най-вероятно ако се беше спрял да помогне на човека в парка, щеше да получи мечтаната работа. Ако се беше заговорил със старицата на карнавала, би разбрал, че всъщност това може да е жената на живота му. Или ако беше изслушал жената в парка, щеше да стане световно известен като герой от бестселър. Сега разбираш ли какво е необходимо, за да сбъднеш мечтите си?

– Да, разбирам. Нуждаем се от ръка, която да протегнем, очи, с които да видим зад маската, и сърце, за да утешим някой в болката му. Благодаря! А как се казвате Вие?
– Приятно ми е – усмихна се старецът. – Аз съм Александър.

Мечтите ще останат само мечти, ако не се събудите и не видите знаците. „Съдбата“ ще Ви покаже пътя, но по него Вие сами трябва да тръгнете, за да превърнете мечтите си в реалност.

Коментирайте

Търсене за

Популярни етикети

Търсене за

Популярни етикети