Свободни ли сме наистина?

автор При-Родното

В миналото робите са били в окови и са ги заставяли с камшици да вършат тежка работа. А днес? Съществува ли все още робството? Не ли? Ето няколко признака – изводите може да направите сами.

Първо, съвременният роб е принуден да работи чак до смъртта си, защото парите, спечелени от него за месец, стигат само да си плаща жилището за този месец, храната за този месец и пътуването за този месец. Тъй като парите на съвременния роб в най- добрия случай стигат за един месец, той е принуден да работи цял живот. Пенсията за роба е фикция, тъй като тя в никакъв случай не му е достатъчна, за да живее.

Второ, съвременният роб е принуден да работи чрез създаденото изкуствено търсене за ненужни стоки, които се налагат с помощта на телевизията, модата, представите за престиж и др. Съвременният роб участва в една безкрайна надпревара за „новости“ и следователно, трябва да продължава да работи.

Трето, съвременният роб е принуден да използва кредитната система, чрез която все повече и повече затъва в робството чрез механизма на лихва по кредитите. Всеки ден съвременният роб задлъжнява все повече и повече, защото за да изплати един заем, робът взема нов заем, като по този начин сам създава пирамида на безкрайни дългове за неопределено време. Дълговете непрекъснато висят над модерния роб и са добър стимул, който го кара да работи дори за малко заплащане, прави го по- сговорчив и отстъпчив, и не му позволява да протестира срещу наглото потисничество на арогантните робовладелци.

Четвърто, съвременният роб е принуден да работи за робовладелците си чрез митът за държавата. Държавата съществува единствено за да гарантира на робовладелците печалба, която се изстисква от робите. Парите, които робите печелят, им се отнемат с помощта на държавата под формата на данъци, такси и плащания за стоки и услуги, и пак се връщат в джоба на робовладелците. Робите само си мислят, че работят за държавата и че тя отразява интересите на всички хора и им осигурява равни права. Но в действителност робите работят за структури, представляващи интересите на определени робовладелци. Митът за демокрацията е създаден с цел замъгляване на умовете на робите, за да не задават излишни въпроси, като например: Защо работим цял живот и винаги оставаме бедни? На кого точно се дават парите, плащани от нас под формата на данъци, такси, глоби и пр.?

Пето, съвременният роб постоянно е малтретиран чрез спиралата на инфлацията и периодичните кризи. В нея той винаги губи повече от робовладелците. Какво друго, ако не прикрит обир на робите е да се покачват цените, без да се покачват заплатите? А по време на криза обирът става явен – робите просто биват изхвърляни на улицата като ги оставят без средства за препитание. По такъв начин модерните роби обедняват все повече и повече.

Шесто, съвременният роб е принуден да работи безплатно, като е лишен от средства за преместване и за покупка на недвижими имоти в друг град. Така той е принуден да работи в единствената компания в родния си град и да търпи най-тежките условия, тъй като друга работа в града няма, а да избяга просто не може, пък и няма къде.

Седмо, съвременният роб е принуден да работи безплатно, като крият от него информация. Робът не знае каква е реалната стойност на неговия труд и на стоките, които той и другите роби произвеждат. Робът няма информация и за това, каква част от заработеното от него прибира робовладелецът, използвайки правото си на частна собственост.

Осмо, съвременният роб е принуден да работи и да вярва в специалната идеология, чрез която купени от робовладелците хора (често с високи постове и академични титли) внушават на роба, че не е никакъв роб, а че работи само защото иска („това е ваш избор!“). Умните роби осъзнават, че не могат да не работят за робовладелците, защото ще умрат от глад, и че нямат друг избор. Глупавите роби дори това не разбират и се хвалят със своето робство.

Девето, съвременният роб безропотно работи за робовладелците, защото срещу него се  използва религията. Тя убеждава робите, че добър и справедлив човешки живот ги чака на небето след смъртта, но само при условие, че тук и сега, на земята, трябва да останат роби и прилично да страдат. Религията учи робите да не се съпротивляват на насилието и да бъдат доволни от своето робство.

Десето, за да  не иска съвременният роб да получи своя дял от печалбите, заработеното от бащите си, дядовци, прадядовци, прадядовци и т.н. се крият фактите за   плячкосване на ресурси от страна на робовладелците, които са били създадени от многобройни поколения роби за хиляди години история.

Единадесето, съвременният роб очаква някой друг да се грижи за него. Ако не самият той, а друг се грижи за него, роба ще му е му задължен по безброй начини.

Дванадесето, съвременният роб смята, че управлението на тълпата е по-добро от личната свобода, от свободната воля. Махатма Ганди казва: „Дори само един да защитава истината, истината си е истина.“

 

Коментирайте

Търсене за

Популярни етикети

Търсене за

Популярни етикети