Защо да се храним с местни сезонни плодове и зеленчуци

автор При-Родното

„И знай, че всичко, което е създадено

 в света от Твореца Бог, е разделено на

 три групи вещества: или храна, или лекарство,

 което може да бъде полезно за тялото, или отрова,

 което причинява вреда, променя природата на

 човешкото тяло и го убива.”  

Амирдовлат Амасиаци

Храната от супермаркета – наша ли е въобще? Ябълки от Полша, боб от Египет, леща от Казахстан, карфиол от Холандия, чушки от Турция, картофи от Германия, коприва и магданоз от Гърция, манго, папая, маракуя… Добри ли са за нас тези храни, независимо колко витамини и полезни вещества съдържат? Оказва се, че наличието на полезни вещества не е достатъчно. Полезното за един е вредно за друг. На това ни учи и древната холистична система Аюрведа.

Всяко растение възприема цялата информация за мястото, където е отгледано, като придобива съответните свойства. В сухите, горещи места, растенията притежават съответно сухи и горещи свойства, а във влажните райони – охлаждащи свойства.

Но ако климатът е много горещ или много студен, растението „изработва” противоположните свойства. Например бананите имат охлаждащи свойства, защото са „предназначени” за хората, живеещи на горещо. Ако ги ядем зимата, те ще ни „охладят” допълнително. Ето така мъдро действа При-Родното. При-Родата се е погрижила за оцеляване при всякакви условия – както на растенията, така и на човека: на растенията – от една страна, за да се разпространяват, след като бъдат изядени, от друга – да еволюират, влизайки в съприкосновение с човека, а на човека – да оцелее, каквото и да става.

Как растенията възприемат информацията?

Знаем, че в плодовете, зеленчуците, ядките, семената, кореноплодите се съдържа вода, а водата по своята същност е уникален информационен преносител, своеобразен свръхкомпютър. Водата в клетките „помни”. Тази вода се пренася до нашите клетки и се свързва и взаимодейства с водата в тях. Както се казва, храната може да ни разболее, но може и да ни излекува, зависи доколко мъдро подбираме хранителните продукти.

Познавайки свойствата на растенията и използвайки регионална и сезонна храна, ние можем успешно да се борим с неблагоприятните външни условия. Лятото можем да използваме охлаждащите, воднисти свойства на растенията, виреещи при нашия климат, като консумираме домати, краставици, дини, праскови и др., а през зимата – загряващите свойства на зърнените култури, ядките, семената, корените и сушените плодове. (Плодовете в сушен вид имат топли свойства.) Нашите предци отдавна са забелязали тази зависимост и са я използвали в живота и храненето си – плодовете и пресните салати се консумирали лятото, а зимата пиели топъл чай и хапвали топли каши, супи и задушени зеленчуци.

За свойствата на храната

Световноизвестният арменски лечител от древността Амирдовлат Амасиаци (род. между 1420 и 1425 г. –1496г.) разглежда в легендарния си труд „Ненужно за невежи” свойствата на храните, но всички тези знания са били известни на лечителите от най-дълбока древност. Той описва четири степени на въздействие на хранителните вещества върху организма на човека.

Ако човек след приема на дадена храна или вещество, не усети никакво влияние, т.е. храната не го стопля, охлажда, овлажнява или изсушава, този продукт е уравновесен.

Ако храната има леко охлаждащо, загряващо или др. действие, силата на въздействието ѝ е от I-ва степен.

Ако продуктът въздейства чрез топлината, студа, сухотата, влагата си и т.н., но не оказва вредно влияние върху организма, се смята, че силата на въздействието ѝ достига II-ра степен.

Ако продуктът окаже силно действие, включително да убие човек, това ще бъде III-та степен.

Ако продуктът или веществото веднага води до летален изход, силата на този продукт или вещество се определя като IV-та степен.

Пример от книгата на Амасиаци:

Семена на живовляк ( Plantago L.)

Персите го наричат „паран“, а в Тавриз – „тум“ и „пазуша“. Природата им е студена и суха.

Най-добрите са сочните с червени и червеникави оттенъци. Притежават стипчиви свойства.

Помагат при запушвания на черния дроб, бъбреци и болестите на седалищния нерв. Дайте 3 драма!  (драм = 2,942 г)

Но те са вредни за дробовете. Вредното им действие отстранява медът. А ги заместват семената на киселеца, които растат в градината. Те прекратяват кръвохраченето. Също са полезни за корема. природата им е гореща и суха.

Арменската народна медицина предлага при болки в областта на черния дроб семената на кръглолистния живовляк, смесен в съотношение 3 части мед и 1 част семе, по една ч.л. два пъти на ден, приети три поредни дни.

Също се препоръчва приемане на отвара. Една ч.л. семе се залива с половин чаша вряща вода и се вари още 2-3 минути на водна баня. Пие се цялото количество преди сън, болката изчезва след едно денонощие.

Това действие оказват и семената на цикория, прилагани по същия начин.

В козметиката при пъпки на лицето масла със стрити семена и мед изчиства кожата.

Как да използваме това, което знаем:

  1. Хранете се с пълноценни продукти, отгледани в местността, където живеете.
  2. Хранете се със сезонни зеленчуци, плодове, ядки и зърнени храни.
  3. Не яжте изкуствено отгледани несезонни зеленчуци или докарани от топли страни.
  4. Можете да съхраните за през зимата ябълки, круши и др. от вашия регион или да изсушите и консервирате.
  5. Топлинната обработка, изсушаването на слънце и добавянето на различни подправки придават на храната „топли” свойства. Това можете да използвате в студените сезони, за да внесете допълнително топлина в организма.

Коментирайте

Търсене за

Популярни етикети

Търсене за

Популярни етикети